Странджа е така прорязана от потоци, долове и реки, че те създават същински лабиринт и правят преминаването й не толкова лесно.

Като изключим "граничната" р. Тунджа, тук няма големи реки. В българската част на планината най-големи са Велека и Резовска. Твърде вероятно е за тях да твърди Плиний Стари, че в областта Астика текат реките Панисос и Юрас.

От Странджа извират и се вливат в Черно море реките Факийска, Ропотамо, Дяволска, Китенска, Велека и Резовска, които са целогодишно проточни и събират водите на многобройни долове и карстови извори. 

Велека е най-голямата и най-дългата странджанска река (147 км). Извира от вр. Демиркапу в Турция и навлиза в България с красиви проломи. Името й означава "виеща се". В горното си течение е силно зашумена, със скалисто дъно, много бързеи и прагове. Тук тя пресича карста и образува множество меандри. Бреговете са скалисти, урвести, с канари и пропасти. Тази част на реката е достъпна за туристи от м. Ковач, Петрова нива, Стоилово. След като приеме по-големите си притоци Младежка река и Айдере, след с. Звездец изменя изведнъж облика си – Велека се успокоява, речната долина се разширява, наклонът й спада рязко, има много меандри. След м. Качулпритоците намаляват и водосбора е от доловете: Върли, Грахилов, Каменски, Язменски, Трионски, Влахов и р.Еленица - основно през зимата и пролетта.

Във Велека са описани 16 вида риби, а според някои специалисти те са 32 – балканска пъстърва, лупавец, речен кефал, лещанка, кротуша, кримска мряна, резовска брияна, говедарка, горчивка, речна змиорка, плоскоглаво попче и др. Три вида от ихтиофауната на реката са записани в Червената книга на България – лупавец, резовска брияна и речна змиорка. Популацията на пъстървата е в критично състояние.

В долното си течение, където е плавателна, Велека е интересна за почитателите на  водния туризъм. Горите при устието често биват заливани от пролетните води – така се образува влажна зона с лонгозен характер.

Реката е известна със своеобразната си природа – лонгозни гори, заливни тераси, разнообразни дървета и храсти.

Резовска – води началото си от най-високата част на Странджа на турска територия – връх Махияда, недалеч от изворната област на Велека. Носи името си от тракийския цар Резос – царска река. В миналото се е наричала с това име само в долното си течение, а за малкотърновци била Голямата река. Тази река, като гранична между България и Турция, е по-малко позната и все още не добре проучена. Сред множеството й притоци са реките Делийска и Черногорска, доловете Дълбокият, Ухленски, Лопушница, Каменски, Бухалски, Церов.

Реката е достъпна за туристи в района на Сливарово, след проверка на личните документи на граничния пункт. Край селото и край биосферния резерват "Узунбуджак" реката образува меандри, наричани от местните хора "бужак" (тихо, закътано, оградено от река място) – Дядо Киров бужак, Големия бужак.

Склоновете към р. Резовска са покрити със средиземноморски маквиси, орхидеи, бръшлян, повет, скрипка, аспарагус, гърбач, хмел и дива лоза.

Българският бряг е стръмен, с много скални образувания, пропасти и пещери. Резовска е по-бърза и по-студена от Велека и в нея пъстървата е често срещана. За поречието са характерни безкракият гущер (жълтокоремник), вдлъбнаточелият смок, наричан още змия гущерница, който е единственият отровен смок в Европа, и леопардовият смок.

Влива се в Черно море в малък залив недалеч от манастира "Св. Иван". 

Ропотамо е може би най-популярната черноморска река. Извира от главното било на рида Босна, недалеч от едноименния връх (454 м). Първоначално реката се нарича Церовска. Южно от с. Веселие, вече приела два малки притока и съединила се с Росенска река, в продължение на 19.5 км, вече уголемена и с разширено легло, носи името Ропотамо. Общата й дължина е около 50 км. Отбелязана е в един гръцки препис от ХVІ век като Ориопотамос – Гранична река. На 7-8 км от устието реката се съпътства от гъсти гори – дъб, ясен, габър, бряст, липа, около тях повет, бръшлян, лиани, скрипка, дива лоза, редуващи се с по-открити площи, заети с блатна растителност – тръстика. Последните 5 км са плавателни – реката се разширява до над 50 м, а дълбочината е 4 - 6 метра. Влива се в Черно море чрез лиман, недалеч от нос Св. Димитър. Интересен е съставът на водите й. В горното течение те са пресни, в средното – полусолени, а в долното – почти солени. 

Природен комплекс Ропотамо обхваща резерватите "Змийски остров", "Пясъчна лилия", "Водни лилии – Аркутино", р. Ропотамо със ЗМ "Устието на Ропотамо", красивото черноморско крайбрежие с пясъчните дюни, плажове, скални образувания Лъвската глава, Бухалът, Кантарът, Национален дендрариум. Комплексът е обявен за Рамсарско място – влажна зона с международно значение, по-специално като местообитания за водолюбиви птици.

Айдере (Мечи дол) – десен приток на р. Велека. Извира от Резовски рид на 8 км югозападно от Малко Търново. Тече в североизточна посока, в дълбока и гориста долина. Дължината й е 26 км. Протича край с. Стоилово и резерват "Средока", като образува красиви скали, вирове и водопади. Влива се във Велека при м. Тракийски лагер.

Младежка река (старо име Карамлък – Тъмна река) – ляв приток на Велека. Извира на около 1.5 км от вр. Батак чешма (507 м), тече в гориста долина и се влива в р. Велека при Тракийски лагер, южно от с. Заберново. Дължината й е около 40 км. 

Делиевска (Делийска) река – гранична река,извира от м. Капината в Турция. Ляв приток на Резовска. 

Черногоровска река – ляв приток на Резовска, извира от източното подножие на Резовски рид.

Предна     Следваща