Село Сливарово – м.Мучиево – пещера-светилище "Св. Марина"

(Поклонническо шествие до пещерата Св. Марина. Прави се на 30 юли – Св. Марина по стар стил).

От центъра на село Сливарово за около 40 минути, движейки се в източна посока с високопроходим автомобил по чакълиран път, стигате до м. Мучиево. Оттам по черен път се продължава в южна посока. След около половинчасово спускане, се стига до пещерата-светилище "Св. Марина".

(Маршрутът е възможен само с местен водач, с малки групи и след съгласуване с Гранична полиция – М. Търново).

Село Сливарово – м.Харами бунар – Влахов дол

(Нестинарско шествие на пет странджански села до м. Влахов дол – място, считана от нестинарите за тяхна Родина. Прави се в неделята преди празника на Св. Св. Константин и Елена, който в Странджа е винаги на 3 юни, по стар стил).

От Сливарово по чакълиран път, който преминава в горски, в североизточна посока се стига до м. Харамù бунар (озн. Хайдушки извор, врис). Следва спускане около 1 километър до самата местност Влахов дол и най-святото за нестинарите място – Голямата аязма. От там е възможно по чакълиран път да се тръгне за с. Граматиково, през м. Качул, или за с. Кости по пътя, следващ поречието на Велека.

Маршрутът е възможен и като комбиниран, и като велосипеден.

Село Граматиково – м.Припор – Влахов дол

(Нестинарско шествие на пет странджански нестинарски села до м. Влахов дол – място, считано от нестинарите за тяхна Родина. Прави се в неделята преди празника на Св. Св. Константин и Елена, който в Странджа е винаги на 3 юни, по стар стил).

Началото на маршрута е в с. Граматиково, откъдето продължава през м. Цинигарово. Оттам се открива прекрасен изглед към югоизточната част на селото. След това пътеката минава през м. Темната усойка – място със северно изложение, където могат да се видят величествени стари букаци. Продължава се през м. Мавовци, в чиято югоизточна част се намира скалният масив Мавовски пазлак, надвесен над р. Велека. Оттам могат да се видят меандрите на реката и ширналата се местност Припор, разположена от лявата част по течението на Велека. Преходът продължава през м. Кульовци, която е почти до лъките на м. Припор. Преминавайки през р. Велека се отива в м. Дядо Янчо. Прекрасна е гледката по коритото на Велека, където се чува ромона на реката, може да се видят риби, видри и много птици, които, привлечени от богатата растителност и влага, обитават поречието. Навлизаме в м. Кариетò. Пътят минава през величествена дъбова гора. На билото на Кариетò се намират останки от старото одърче, където шествието е оставяло нестинарските икони да "сколасат" (да си отпочинат). Тук се палят свещи за здраве. След билото пътят поема на изток, където може да се видят склонове, обрасли със зеленика. В подножието на източния склон се намира сакралното място Голяма аязма. Там са възстановени петте одърчета на околните села. Преди столетия на това място траките са извършвали свещени ритуали на преклонение пред слънцето и лечебната сила на водата.

Село Граматиково – м.Малката котвина (Манастир "Св. Троица")

(Поклоннически маршрут, който е възможен по всяко време на годината и е свързан с параклис, част от Парорийския манастирски комплекс на Григорий Синаит).

Пътеката започва от Граматиково, на север минава през м. Тумбата – старо тракийско, римско и християнско светилище, превърнато днес в лесопарк. Тук са открити тракийски долмени, 32 малки и една голяма могила (наричани от местните хора "тумби"), построени са два параклиса – "Св. Георги" и "Боже име". Изгражда се висока наблюдателница, от която при ясно време се виждат Черно море, меандрите на р. Велека и меките извивки на Странджанските била. От нея ще може да се наблюдава полета на птиците през цялата година, но най-вече пролет и есен, когато е техният миграционен прелет. Последователно се преминава през местностите Кирмидьото и Калугерово. Кратка почивка в заслона и преходът продължава през м. Попова пътека – тук ще видите истинска букова и дъбова гора. Пресича се м. Папазов дол и се излиза на извора в м. Малката Котвина. На около 200 метра в западна посока е самият манастир "Св. Троица". Само на 50-60 м източно от него се извисява величествен хилядолетен странджански дъб - свидетел на събития от историята на траките в нашите земи, та до днес.

Село Граматиково – Индипасха

(Поклоннически маршрут възможен по всяко време на годината. Денят, в който местните хора празнуват Индипасха, е пет дена/ една седмица след Великден – ходят на мястото, правят молебени, курбани, смиване със свещената вода от аязмата за здраве, закачат конец, кърпа, дреха или част от дреха на лианите, за да остане болестта там, а самите те да се приберат изцелени).

Пътеката започва от с. Граматиково и минава последователно през местностите Барата, Св. Илия, Св. Атанас, Св. Марина и Бодуровци. По пътя на много места може да се види пираканта – реликтен растителен вид, особено красив по време на пролетния цъфтеж и през есента със своите оранжево-червени плодове. След м. Бодурово се минава през м. Нанчовци и Буджак – това е едно тясно било, от двете страни на което минава р. Велека. Тъй като тя оформя голям меандър, от билото може да се чуе шума на бързея. На това място е по-горното течение на реката, където все още е запазен планинският й характер. Преминавайки през р. Велека в южната част на м. Буджак, се тръгва срещу течението на Язменски дол. Това е долът, в средната част на който се намила тракийското оброчище с лековит извор Индипасха. От дясната страна срещу течението на дола се срещат много реликтни и ендемитни растения от странджанската флора – пирен, джел, волски език, ерика, рускос (подезичест залист), обикновен рускос. Тук е последното петно на странджанската зеленика, достигайки на север. Сред тази великолепна пищна зеленина, изпод огромна скала бълбука свещения извор Индипасха. Не забравяйте да си вземете свещички, малко шише, за да занесете и на близките си от лековитата вода и се оставете вярата да ви води.