В геоложко и геоморфоложко отношение Странджа спада към подобласт от хълмисти и низинни земи заедно със Сакар, Елховското и Ямболското полета, редица възвишения в Бургаската низина, както и съответната част на Черноморското ни крайбрежие на юг от Бургас. По-голямата и по-високата част на Странджа се намира в пределите на Република Турция. Планината има ясно изразена северозападно-югоизточна посока, като при връх Махиàда – най-високата й точка (в Турция), достига 1031 м.

В българската част ясно се очертават няколко основни била, от които се отделят множество разклонения. Основен орографски възел на цялата област е граничният връх Кервансарай (632 м). От него се разклоняват множество ридове, покрити с дъбови и букови гори. Успоредно на границата в източна посока се отделя рид, който подхранва изворната област на р. Велека. След като тя го проломява, този рид вече с югоизточна посока обгражда Малкотърновската котловина. На югозапад от гр. Малко Търново се намира най-високата точка на Странджа на наша територия - връх Голямо Градище (710 м). Оттук нататък ридът играе роля на вододелно било между р. Велека на север и Резовска на юг.

Главно и най-добре изразено било на Странджа у нас е ридът Босна. Като двойно опъната дъга, устремена към Черно море, това било е вододел на реките Велека (на юг) и Факийска, Ропотамо, Дяволска и Караагач (на север). Най-характерните точки на този рид са върховете Ехикчиите (492 м), Босна (454 м) и Папия (502 м).

На север от рида Босна Странджа изменя облика си. Ридовете тук са широко разлати и с почти заравнени била. Долините на Ропотамо, Дяволска река и Караагач допринасят още повече за разчленяването на релефа. Съвсем уединен на североизток и почти успореден на морския бряг е Медни рид. Независимо от малката си височина (376 м), той има внушителен вид, особено гледан откъм морето. Обрасъл с хубави гори, той е първата «визитна картичка» на Странджа за пътуващите на юг туристи.