Георги поп Аянов

Историкът Георги поп Аянов (1881-1951), родом от град Малко Търново, е най-всеобхватният изследовател на Малко Търново и Странджанския край, великолепен познавач на Източна Тракия. Той е прецизен събирач на археологически, исторически, стопански, икономически, културни и фолклорни материали. Автор е на много книги и публикации.

Горо Горов

Горо Горов (1905 – 1999) е роден в с. Заберново. Произхожда от голямо, родолюбиво и борческо семейство. Прадядо му е бил изгорен жив от турците при отстъплението им през Руско-Турската война в 1828-29 г., защото защитавал интересите на съселяните си. Баща му Петър Горов е войвода на смъртната дружина в Преображенското въстание 1903 г.

Горо Горов учителства в бургаските села Веселие и Ново Паничарево и в Бургас. От 1958 до 1969 година е директор на Историческия музей – Бургас, а през 1964 година основава и е председател на историческото дружество в Бургас. Удостоен със званието "Почетен гражданин на Бургас".

Повече от 40 години издирва и записва фолклора на странджанските села Заберново, Калово, Стоилово, Звездец, Бяла вода, Бръшлян и Граматиково. Интервюира и записва над 200 местни информатори. Най-значимото му произведение е монументалния труд "За фолклора на Странджа", издание на БАН – в 998 страници са събрани стотици песни, приказки, басни, гатанки и скоропоговорки от Странджа.

Стоян Петков Шивачев

Началото на обстойното, цялостно и задълбочено проучване на миналото и на културно-историческото наследство на Малкотърновския край и на Странджа като цяло поставя роденият в Малко Търново през 1852 година Стоян Петков Шивачев. Неговите изследвания далеч надминават тези на всичките му предшественици. Той е един истински енциклопедист за времето си – историк, археолог, етнограф, фолклорист, езиковед.
Приживе успява да обнародва само откъслеци от свои фолклорни, етнографски, исторически и публицистични материали в предосвобожденския периодичен печат: "Сборник на народни умотворения и книгопис", вестниците "Марица", "Епоха", списание "Светлина" и др., и само една малка самостоятелна брошура за възрожденския деец поп Георги Стоянов. Неизвестно е местонахождението и съдбата на огромния му труд "Речник на тракийските говори", съдържащ 300 000 думи, за който той пише многократно писма до Министерството на просвещението в София и различни европейски институти с молба да подпомогнат издаването му. Неиздадени остават изследването "Тракия от Балкана и Родопите до Бяло и Черно море" и десетки други по-малки и по-големи негови трудове.

Стоян Шивачев изчезва безследно през 1914 година.

Стоян Русев - Дядо Благо

Роден е в село Заберново през 1865 г. В семейството му имало 19 деца. Стоян бил най-малкият. Имал 17 братя и една сестра. След завършване на училище, той става учител. Цели 53 години преподава в различни български села и градове. Като учител започва да пише за децата гатанки и басни, стихотворения и приказки. Под творбите си се подписвал с много псевдоними, но най-често с Дядо Благо и с това име остава известен. Написал е над 1500 гатанки, стотици басни, приказки и стихотворения. През 1894 година започва издаването на списанието за деца "Градинка", а по-късно списва вестник "Славейче". През целия си живот проучва странджанския фолклор и странджанското наречие и оставя много статии и изследвания от събраните материали.

Янко Керемидчиев

Историкът и краевед Янко Керемидчиев е роден през 1923 година в град Малко Търново. Главните му научни интереси са насочени към проучване историята на Малкотърновския край и Странджа. Теми в неговата научно-изследователска работа са: Илинденско-Преображенското въстание, странджанският фолклор, музейното дело, освободителните войни в Бургаския регион и др.
По негова инициатива и редакция през 1998 година е издаден "Юбилеен сборник Бургас 1878-1912".
Голяма част от събраната документална сбирка на Янко Керемидчиев се съхранява в Окръжен архив - Бургас, чийто опис е отпечатан през 1997 година. Със свои доклади и научни съобщения е участвал в над 47 научни конференции и сесии.
За своята многостранна и активна научна дейност е отличен с орден "Кирил и Методий" ІІ степен, орден Капитан Петко войвода - златен и др.

Яни Попов

Яни Попов е роден на 27 септември 1876 година в село Карахадър, Лозенградско. Борческа личност с творчески заложби и дар на народен певец, той е автор на две книги: "Странджанска гусла"(1905) и "Странджански жалби"(1909). Пълният текст на "Ясен месец", озаглавен "За Пано и Равашола", е поместен в "Странджански жалби" с пояснение, че се пее по гласа на известната арменска песен "Ай, Сасун, Сасун".

Оригиналният текст на бунтовния марш е от 17 строфи, като накрая е отбелязано, че е написан в Странджа през 1904 г. В песента Яни Попов е опоетизирал подвига на малка чета, водила ожесточено сражение с турския аскер на 2 април 1903 година в село Сърмашик (дн. Бръшлян). Загиват войводата Пано Ангелов от с.Брод, Хасковско, и Никола Атанасов Николаков – Равашола от Перущица. Събитието е известно в историята като "Сърмашишката афера". По спомени на старите бръшлянци, песента се запява открито в селото през 1908 година.

За първи път мелодията на "Ясен месец" се изпълнява по Радио София през 1953 година от народния странджански певец Сава Попсавов, родом от село Бръшлян.