За града

Град Малко Търново се намира на 76 км южно от Бургас, на 56 км югозападно от Царево, на 470 км югоизточно от София и на 7 км от границата с Република Турция. Градът има население от 3 527 жители и е единствен на територията на Странджа планина. Малко Търново е разположено в средата на котловина, между реките Айдере (Меча река) и Резовска (Царска река), от името на тракийския цар и жрец Резос.

Някога котловината била покрита с вековни дъбови гори. Около града ще намерите интересни места за почивка сред природата - запазени гористи местности с многобройни извори, параклиси, вековни дървета. От Туристическия информационен център на Могилата, която е почти в средата на котловината, се открива живописна панорама към интересни местности, всяка от които крие в себе си старина, природна красота или легенда...

Градът се е сгушил под Могилата и се разстила амфитеатрално по склоновете, спускащи се към рекичката, протичаща през центъра.
Тук има многобройни извори: Конските врисове – за тях се знае, че са бездънни и който ги мъти, пропада безследно в дълбините им; Църногорово – извори и манастирче "Света Богородица"; Света Марина – извор с аязмо; Тагарòво – извори, тракийски могили и 2 пещери, за които върви мълва, че също са бездънни; Съботиново – мястото, на което според легендата Вълчан войвода си устройвал продължаващи от събота до събота срещи с други войводи. Там те "изявали" (изяждали) седем крави печени и изпивали седем бъчви червено вино. От Голямото градище, връх с останки на крепост още от тракийско време, се открива просторна гледка във всички посоки. При ясен ден от него се вижда Черно море.

История

Малко Търново е съвременно българско селище в Странджа, което е имало интензивен живот през древността. Откритите досега многобройни находки, архитектурни детайли и скулптури свидетелстват за едно богато селище, което по своята урбанистика не е отстъпвало на административния център - Бизия (дн.Виза в Турция), последната столица на тракийските царе. За този икономически възход на древното селище под Малко Търново са спомогнали разположението му – на кръстопът, обширното железорудно поле, гъстите дъбови гори и големите находища на мрамори и гранит.

Античното селище под днешно Малко Търново е принадлежало към държавата на Астите със столица Бизия, а след идването на римляните – към стратегията Астикè. При различни строежи в Малко Търново са откривани зидове, канали, архитектурни фрагменти, статуи, монети и други материали от римската и късноантична епоха. В самия град е имало скулптурно и златарско ателие. Пътни артерии свързвали древното селище с Адрианопол, Бизия, Аполония, Деултум, Марцианополис.

Голямото значение на поселищния център при Малко Търново през ІV – VІ век е подчертано от усиления строеж на крепости в този район. Те образували венец около котловината и подсигурявали всички подстъпи към нея.

Според някои хипотези, през ранното Средновековие при днешния град се локализира епископският център Цоида. Археологическите материали и изследванията на историците–краеведи доказват наличието на 7 или 8 средновековни църкви в града.

Странджа влиза в пределите на България по времето на хан Крум. Засега липсват данни за историята на селището по време на Втората българска държава. По всяка вероятност градът пада под турска власт при завземането на Одрин и получава привилегията да бъде център на вакъфски имот на султан Мехмед Завоевателя. По документи мерùята на Малко Търново от онова време е била дълга около 50 км и широка около 25 км. Този край е избегнал насилствените потурчвания и запазва чисто българския си народностен характер.

Малко Търново става отново свободен град, част от Българската държава, през 1913 година.

Забележителности

Град Малко Търново и неговите околности предоставят възможност за посещение на много интересни обекти. Сред тях:

• Църква "Успение Богородично" - разположена в центъра на града. Построена в 1830 година на мястото на тракийско светилище, прераснало по-късно в християнска църква;
• Католическа църква "Света Троица";
• Исторически музей - разполага с общо 5 къщи, типични представители на Възрожденската архитектура. Обърнете внимание на Природната сбирка;
• Големият и Малкият врис - извори в центъра на града;
• Тракийска куполна гробница в м. Мишкова нива. Намира се в подножието на Голямото градище на около 3 км югозападно от града;
• Тракийски "Град на мъртвите" в м. Пропада;
• Природна забележителност камъка с Тракийско скално светилище в м. Каменска бърчина;
• Защитена местност "Докузак" - карстов район в околностите на Малко Търново;
• Тракийска крепост "Голямото градище" - на 3.5 км западно от града;
• Природна забележителност "Братанова пещера" - намира се на 9 км северозападно от Малко Търново в местността Трите дерета;
• Местност Черногорово (Църногорово). В деня на Голяма Богородица (28 август), тук се провежда традиционният Черногоровски панаир. В местността e изграден голям параклис "Св. Богородица";
• Резерват "Средока";
• Природна забележителност "Градището"

Туризъм

Малко Търново е изходен пункт към селата Бръшлян - архитектурен резерват, Стоилово, Сливарово, Граматиково през м. Качул.

Малко Търново също е изходен пункт за посещения на обекти в съседна Турция:

• Гр. Къркларели - областен център с интензивно развиваща се лека промишленост; Исторически музей с над 3500 експоната, артефакти на историята на района от праисторически времена до ХХ век. Музеят представя впечатляващото многообразие на тракийската култура от времето на неолита;
• Гр. Визе – централната резиденция на тракийската династия Асти – Бизия; Съхранен е единственият древен амфитеатър от ІІ в. сл. Хр.; останки от древна крепост, църква "Св. София" (VІ в), наричана още "малката Света София", заради приликата й в архитектурен план с едноименната църква в Истанбул.
• Инеада – само на 15 км от границата с България (откъм с. Резово). Откъм Малко Търново до Инеада са около 160 км, като маршрутът е: М. Търново – Къркларели – Пинархисар – Демиркьой – Инеада. Тук се намира един фантастичен бряг с пясъчен плаж, простиращ се на километри разстояние.
• С. Къйъкьой – на брега на Черно море – скален манастир "Св. Никола" – първоначално издълбан на три нива в естествена скала, след което столетия наред е доизграждан със строителни материали. Използван активно през времето на император Юстиниян (VІ в); останки от древна крепост; Салмидесос – бреговете на Черно море, които в древността всявали ужас в мореплавателите заради тракийското племе, подмамвало ги с огньове и последващите опустошителни грабежи.
• Одрин – българската църква "Св. Георги"; Султан Селимовата джамия (1575 г.);
• Пещера "Дупница" – най-дългата пещера в Турция – 3150 м, електрифицирана. Подземната река, протичаща през пещерата, се влива в Резовска, която от своя страна оформя границата между България и Турция.
  

Исторически музей

Историческият музей в Малко Търново разполага с 5 къщи, типични представители на Възрожденската архитектура. В три от тях са разположени музейните експозиции. В първата са представени археологическите паметници - мраморни надгробни плочи, колони с гръцки надписи, съдове от античните светилища край града, оброчни плочи, двата фронтона от тракийски куполни гробници, керамика. Иконната живопис е представена в отделна експозиция с икони на местни майстори, а в етнографската сбирка са представени автентични предмети от региона.

Исторически музей М. Търново е включен е под № 7 в списъка на 100-те национални туристически обекта.

Природна сбирка

В една от сградите на Историческия музей в Малко Търново се помещава Природна експозиция. Тук по модерен интерактивен начин е представено природното богатство на Странджа. Младите природолюбители могат да влязат в хралупата на вековно дърво, оформена като телефонна кабина, за да се свържат и "поговорят" с птиците в гората. Достатъчно е да наберат желания номер от указателя и да чуят гласа на някоя от 43-те птици, както и да научат интересни подробности за живота и навиците им.
Една от стаите на природната сбирка е изрисувана с красиви природни картини, чиито основни герои са горски птици и животни. Тук за броени минути можете да научите чужд език по системата "Горски езиков курс". Натиснете някой от петте бутона на дървената кутия и ще чуете съответно гласовете на бухала, папуняка, дървесната жаба, дивата свиня и вълка. Друг специален бутон е предназначен за "преговор" - запишете собствена интерпретация на избрания глас. Най-интересно е "оценяването" - прослушайте собствения си запис и ще се убедите по бурния смях наоколо, че заслужавате шестица. Изненадите в стаята не свършват с това "обучение". Разпознайте видовете странджански дървета по техните кори, а ако се колебаете или сте много затруднени в отговора, възползвайте се от малкия "жокер"над всяка дървесна кора.

Обърнете внимание и на другия сандък в стаята - той не "приказва" на чужд език, но за сметка на това ви "наблюдава" с огромните си очи. Погледнете и вие през всяко от тях и не се стряскайте – това не е "Джурасик парк" на живо, а неповторима възможност да видите съвсем отблизо такива дребни представители на фауната като бръмбарите.

Само за най-смелите посетители е предвидено изпитание в "Тъмната стая". Надпис над нея предупреждава: "Нощ, гора, страх ли те е..." Е, не е като във филм на Хичкок, но пък е неповторима възможност на сигурно място да се чуят гласовете на нощните обитатели на гората, нейните самотни вятърни въздишки и песента на реката.

Интересни за малките посетители ще бъдат двата дървени пъзела - картата на Природен парк "Странджа" и хранителната верига на животните. В отворен сандък наблизо е подредено "съкровище" – малки торбички, пълни не със злато и скъпоценности, а с природни съкровища, каквито са билките. Разпознайте ги по специфичния им аромат.

В залата за прожекции, приседнали върху малки пънче-столчета, ще наблюдавате видеофилми за Странджа. Освен красиви фотоси, във всяка от стаите са представени наградените творби на детския конкурс "Какво мога да изработя от природни материали" на деца от Малко Търново, Ахтопол и с.Костù. Беседа за природния парк, преведена на 5 езика, улеснява чуждестранните посетители при запознанството им с българската природа.

Тракийско скално светилище

Намира се край пътя Малко Търново – Царево, в местност Каменска бърчина, на 10 км от града в посока село Граматиково. Само на 4 км от светилището е местност Качул, където се намира Ловен дом на Държавна дивечовъдна станция – Граматиково с Дендрариум и развъдник за фазани. От Качул можете да продължите по маркирани пътеки към две от най-свещените места в Странджа – Индипасха и Влахов дол. Обектът може да бъде включен както в комбиниран маршрут, така и във велосипеден преход.

Непосредствено преди да стигнете възвишението с издълбаните в скалите соларни кръгове и жертвеници, можете да отдъхнете в малък заслон, да съберете полезна информация от табелите за историческата и природна стойност на мястото. На диалект името му означава каменно възвишение. Както в много култури, така и в тракийската цивилизация, камъкът е означение за трайното и непреходното и символизира божествената власт. Вдълбаните в скалите кръгове се тълкуват като слънчеви символи. Разположението им на най-високата точка свидетелства за връзката им със слънчевия култ у траките. Кръглите жертвеници пък са били използвани за приготвяне на "свещено вино" и за извършване на жертвоприношения чрез възлияние на течности (вода, мляко, вино, кръв).

Особено внимание заслужава скалният феномен "Каменна гъба". Още в древността камъни, образуващи процепи или отвори, са използвани за "пролазване", при което пропъхващият се през тях по символно-магически начин свличал от себе си болести и други оплаквания. Опитайте и вие!

Тракийска куполна гробница и светилище в местността Мишкова нива

Куполната гробница-светилище в м. Мишкова нива се намира на 3 км югозападно от Малко Търново, на югоизточния склон на Голямото градище. Тя е част от голям археологически комплекс, включващ още укрепена сграда (Villa Rustika – жилище на хората, които са обслужвали храма), могилен некропол, античен водопровод, рудник и крепост. Култовата сграда е била гробница на тракийски племенен вожд-жрец и херой. Първоначално светилището е представлявало долмен с крепида, около който по-късно е доизградено и развито монументалното светилище-мавзолей – място за отдаване na почит на митичния прародител-херой, а също и храм на бог Аполон-Аулариок. Този храм е играел първостепенна роля в религиозния живот на тракийските племена от цялата планина. Датировката на паметника може да се отнесе до V-ІІІ в. Пр. Хр., а крайната датировка до ІІ-ІІІ сл. Хр.

Тракийска куполна гробница в м. "Прòпада"

Целият комплекс илюстрира преходът от долмен към гробница, културната връзка с Микенския период, а също и процесът на прерастване на долменната архитектура в гробнична.

Намира се на 3 км северозападно от Малко Търново на върха на невисок хълм, даващ началото на античен некропол от 40 могили. Археологическата датировка дава последната дата на използване на обекта ІІ - ІV век от новата ера. Архитектурата на куполната гробница напълно съответства на датираните V - ІІІ в.пр.Хр. тракийски култови сгради под могилен насип. В този смисъл тя е построена столетия преди новата ера и е използвана многократно, векове след построяването й.

Църква "Успение Богородично"

Църквата "Успение Богородично" е разположена в центъра на град Малко Търново. Построена е на мястото на стара църква, датирана от 1754 година.  Един от първите изследователи-краеведи на Малкотърновския край Стоян Шивачев съобщава за 7-8 развалини на много стари църкви в града и околностите му. Такива е имало над Чукарката при Мечовата лизганица и се именувала "Свети Георги", при Малкия врис, а също и в м. Пряслоп.  Най-старата църквица се намирала на мястото на днешната.

Църквата "Успение Богородично" е изградена според местните традиции от ломен камък. В зидовете й са вградени антични фронтони, извадени от тракийските и римски светилища в града и околностите. В храма са описани над 160 икони от местни майстори, отразяващи развитието на иконописната школа в Странджа.
През дълголетната си история църквата се е борила за опазване и утвърждаване на българската народност и духовност. Благодарение на усилията на православната и католическата църкви, българското население в Малкотърновско и Странджа било спасено от погърчване и потурчване.

Източно католическа църква "Света Троица"

През 1868 година католиците в Малко Търново изграждат първата си църква "Св. Петка". При разкопаването за основите й са намерени следи от древно езическо светилище. Църковната сграда била градена от камък и обикновена кал.
Около 1928 година стените на църковната сграда започват да се рушат и на 10 август 1931 година се полага основния камък на настоящата енорийска църква "Света Троица".
Олтарните икони, олтарът и църковната утвар са пренесени от Одрин, от българската църквата "Св. Св. Кирил и Методий", строена средата на XIX век.

Една от най-ценните одрински реликви е чудотворната икона на Богородица, наричана тук "Покровителка на единството между христяните". Преминала преди повече от век цяла Европа, бдяла над българите в Одрин 21 години, пренесена по-късно в България – в Стара Загора, реликвата намира своя дом в Малко Търново. На 25 май 2002, при визитата си в България, Папа Йоан Павел II коронясва иконата от Малко Търново.

Параклисът на Малкотърновската Света Богодорица е обявен за светилище на Католическата църква в България. Стотици поклонници от страната и чужбина идват да се помолят в храма "Света Троица.

Като израз на уважение и най-скъп спомен в параклиса на светилището е сложена "пиюска" – бялата шапчица, с която папа Йоан Павел II обиколи българската земя.

Големият врис

Изворът Големият врис е един от символите на Малко Търново. Намира се в централната част на града. Има поверие, че ако чужденец посети Малко Търново и пие вода от Големия врис, задомява се и остава в града.

На това място е имало тракийско светилище – на Аполон или на Дионисий-Сабазий.  По-късно изворът е почитан като аязмо на Света Варвара. На околните скали, върху забити железни кръстове, се палели свещи, носели се безквасни хлябове и се отслужвали молебени. И до ден днешен, на Богоявление, басейнът на Големия врис се завирва и там се хвърля кръста за здраве и благоденствие на града.

С този извор-майка е свързана и една от хипотезите за произхода на името на Малко Търново: Тerra Neva (Nova) = място (Тerra) край голяма река/ вода (Neva-Nova) -› Терново -› Търново.

През 1862 година изворът е покрит, а няколко години по-късно – басейнът на Големия врис е зазидан с големи каменни блокове и постлан с мраморни плочи, взети от тракийското светилище при Пазлака.

В цяла Странджа знаят, че в Малко Търново "Големият врис бруфка" (тече силно).

Легенда разказва, че някога изворът на Големия врис бил обитаван от жени самовили.

Странджанската битова архитектура

Жителите на Странджа са съхранили и развили една много древна архитектурно-строителна традиция – тракийската. Произходът на плановата схема на най-старите запазени странджански къщи, архитектурните форми, строителните материали и тяхното използване, пряко кореспондират с традициите на древните траки, населявали Странджа. В интериора се срещат характерни помещения и детайли, които говорят за продължаване на стари строителни традиции. Археологическите разкопки на тракийски селища разкриват планова схема на жилище, което има поразителна прилика с двупространственото странджанско жилище.

Tрадиционната странджанска къща лежи по терена и е в хармония с околната среда, а селищата възникват по плавните хълмове на планината.

Улиците – тесни и калдъръмени, са коренно различни от другите краища на България. Тук те имат друг мащаб. Никъде в Странджа не се среща високият, каменен, ограждащ двора зид. Усещането в странджанските селища за широта и простор е много силно. Винаги се чувства присъствието на зеленината, на дъбовите гори. Оградите са от дърво и не скриват къщата. Пространството естествено преминава в двора, планината надниква и открива къщата, пред която е оставено неголямо дворче за цветя. Околовръст са настелени каменни плочи. Най-старите къщи са едноетажни, изцяло дървени (от дъбовете, които са сечени на място), без пирони, с помещения разположени едно след друго. Огнището е ъглово. То е най-значителният архитектурен елемент – изградено е от камък, в основата си е широко до 2 метра и дълбоко до 1 метър. Стеснява се във височина, като приема формата на пресечена пирамида. На една от вътрешните му стени се изгражда пещ с яйцевидна форма.

Двуетажните къщи се появяват по- късно. Основите и приземието се правят от ломен камък, споен с кал, а по-късно - хоросан. Вторият етаж има дървен скелет – от вътрешната страна с плетеница, измазана с кал, а отвън – обшивка от хоризонтални дъбови дъски.

Когато броят на членовете в семейството нараства, втората къща се вдига в същото дворно място или завзема част от улицата. Къщите се обръщат една към друга, а там, където се срещат няколко парцела, се образуват малки вторични площадчета, пространствено и архитектурно организирани.

Специфичен архитектурен елемент в странджанската къща е стоборът.Той се прави по цялата дължина на една или повече външни стени. Неговата функция е да предпазва от дъжд, вятър или силно застудяване. Освен това е допълнително помещение, което служи за стопански и битови нужди.

Сградите в Странджа се строят изключително от местни материали – камък (мрамор) и дърво (дъб, по-рядко бук).

Дюлгерството е особено тачен занаят в Странджа. От Малко Търново са най-добрите майстори на градежа с ломен камък – традиция съхранена и развивана още от времето на траките. Десетки и стотици майстори със своите калфи и чираци работели по всички села от Странджа до Черноморското крайбрежие, Истанбул и по Беломорието. Строели църкви, училища, воденици и най-много къщи, по една технология, характерна само за Странджа.

Легендата говори, че Вълчановият мост над река Резовска е бил построен от малкотърновски майстори, водени от майстор Райчо. Църквата "Света Богородица" е поправена и разширена от майстор Георги Калоянчев. Известни стари майстори-дюлгери са братя Михаилови, братя Загорчеви, майстор Стамат, Вълко Арбанушев и др.

Съхранени странджански къщи има в Малко Търново, село Бръшлян – архитектурен резерват, село Стоилово и село Сливарово.
В Малко Търново са запазени няколко типични представители на градската къща от средата на 19 век – Попикономовата и няколко от Чорбаджидяковите къщи. В четири от тях днес се помещават експозициите на Историческия музей в града, а в петата е жилищният дом на отците Възкресенци. Оценката, която е дадена по отношение на тяхната архитектура и строително майсторство, надхвърля регионалната им значимост и ги прави паметници на културата от национален мащаб.

Къщата на Стамат Икономов

Капитан Стамат Икономов (1866-1912) е член на ръководното боево тяло на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа. Днес родната му къща в М. Търново е обявена за културно - исторически и архитектурен паметник.
Къщата е изградена в типичния за Странджа стил – от ломен камък и дъбови дървета.  Долният етаж е служел за склад за стоки, наречен магазия. Най-характерното при този тип малкотърновски къщи е, че вторият етаж е издаден еркерно, над страните към улиците. Стаите са разположени около голям салон, край трите стени на постройката, а в четвъртия ъгъл има доста широк одър. Стаите с градска наредба, широките и удобни за зефети салони, пълните със стока магазии са били задължителни за всеки замогнал се и образован малкотърновчанин от онова време. Този тип къщи били най-многобройни в града.

Къща на Отците Възкресенци

В центъра на града, непосредствено зад Читалището, се намира Енорийската къща на католическата църква. Тя е главен дом на Мисията на Отците Възкресенци в България. Обявена е за паметник на културата. Къщата е типично градска, строена за нуждите на заможно търговско семейство, каквито са били Дяковци. Долният етаж е зидан с камък. За разлика от по-старите къщи, на този етаж вече има жилищни помещения, осветлени с по 4 двукрилни прозореца. Особеното е, че няма никакви еркери, а само малък балкон над входната врата. Горният етаж е строен с половин тухла, но отвън е обшит с тесни дъбови дъски, поставени една над друга, за да не пропускат вода. Особено внимание майсторите са отделили на детайла и украсата. Дървените тавани са резбовани с местни, строги и семпли форми. Стълбата, вратите, долапите са оформени пластично. Входът е разположен в аркирана ниша и към него водят няколко стъпала, двустранно, в овална форма.

В тази къща, за втори път през своето 10-годишно посланичество в България, през юни 1934 година, е гостувал папският нунций Анджело Джузепе Ронкали – бъдещия папа Йоан XXIII "Добрият папа".  Още има живи съвременници, които помнят неговите думи, казани на сбогуване: "Когато вашите съграждани ви запитат какво ви каза апостолическия визитатор, кажете им: "Той ни каза да ви обичаме, да ви помагаме, да ви услужваме и да живеем с вас като братя".

Обществото на Отците Възкресенци се заражда сред полската аристократична емиграция във Франция. Основателят Богдан Янски е близък приятел с Адам Мицкевич и Шопен. Янски умира много млад - на 33 години, но обществото, основано от него, се разраства и Отците Възкресенци изграждат мисии в поробена България – създават български училища, градят църкви, изграждат печатница в Одрин, която издава стотици книги на български и европейски автори, изпращат ученолюбиви бедни българчета в най-реномираните европейски университети.

Параклис "Света Богородица"

Параклисът се намира на 8 км северозападно от града, по пътя Малко Търново – Бургас, в местността Пейково.

Както всички параклиси в Странджа, наричани от местните "манастирчета", така и този е разположен край "лековита вода" (аязмо) и вековни дървета, на свещено място, наследник на култове с тракийски произход.
Появата на манастирчето точно на това място има своя мистична предистория. Жена от Малко Търново, на име Мара, майка на 6 деца, заболяла тежко и легнала на легло. Насън й се явила Света Богородица и посочила мястото, където болната жена трябвало да бъде отнесена, за да оздравее. Близките й я завели на посоченото място – местността Пейково, край извора. Намазали я с кал от брега на изворчето и жената оздравяла.

Семейството издигнало на същото място манастирче на "Св. Богородица". Преди да почине, основателката на манастирчето заръчала на своята внучка, също Мара, да се грижи за него дорде е жива.

През 1965 година злосторници разбили вратата и откраднали около 50 стари икони.  През 2000 година 76 годишната тогава баба Мара Мутафчиева, изпълнява заръката на своята баба и с помощта на местни хора и институции, възстановява отново манастирчето и панаирите, правени край него.